Върви си

11 мая 2012 г., 12:21

Поэзия » Другая

527 0 1

Старост, моля те върви си!

Върви си и не ми пречи!

До мен когато си, личи си –

аз искам да съм млада, разбери!

Не ми изпращай бръчка подир бръчка,

далече стой от моето лице!

От мене да се махаш, ти заръчвам –

без тебе ми е толкова добре!

След теб вратата здраво ще заключа,

ще сложа надпис “Достъп забранен”!

А после и охрана ще поръчам,

от тебе да ме пази нощ и ден.

Заради теб косата ми прошарена е вече

и тъмни кръгове очите ми грозят!

Не си добре дошла, от мене стой далече –

сбогувам се със теб за кой ли път?!

А ти отново пред вратата ми заставаш,

готова с взлом в живота ми да влезеш!

Защо да ме преследваш не преставаш,

защо завинаги от него не излезеш?!

Стоиш пред мен, ехидно се присмиваш –

със мене знаеш, лесно ще се справиш.

Не само тялом, но и духом ме убиваш –

за мен защо не искаш да забравиш?!

Умолявам те, върви си! Ще ти дам награда!

Отказвам се от всичко, само стой далече!

Защото искам да остана вечно млада,
а твойто съществуване ми пречи!