Върви си
Старост, моля те върви си!
Върви си и не ми пречи! До мен когато си, личи си – аз искам да съм млада, разбери! Не ми изпращай бръчка подир бръчка, далече стой от моето лице! От мене да се махаш, ти заръчвам – без тебе ми е толкова добре! След теб вратата здраво ще заключа, ще сложа надпис “Достъп забранен”! А после и охрана ще поръчам, от тебе да ме пази нощ и ден. Заради теб косата ми прошарена е вече и тъмни кръгове очите ми грозят! Не си добре дошла, от мене стой далече – сбогувам се със теб за кой ли път?! А ти отново пред вратата ми заставаш, готова с взлом в живота ми да влезеш! Защо да ме преследваш не преставаш, защо завинаги от него не излезеш?! Стоиш пред мен, ехидно се присмиваш – със мене знаеш, лесно ще се справиш. Не само тялом, но и духом ме убиваш – за мен защо не искаш да забравиш?! Умолявам те, върви си! Ще ти дам награда! Отказвам се от всичко, само стой далече! Защото искам да остана вечно млада,а твойто съществуване ми пречи!
© Надя Уорендър All rights reserved.
