Върви времето, не спира
В ърви времето, не спира.
Р аздира простора
Е хото от мойта лира.
М ълчаливи хора
Е дин след друг вървят,
П ритиснати от умора,
Р азделила техния път.
О бичта, вярата, надеждата
С а там някъде, отвъд...
Т ова е то, времето!
Р едуват се радост и тъга,
А понякога щастието
Н авестява човешката душа.
С транно е, дори,
Т о си върви, не спира и
В инаги брои,
О тброява земните ни дни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Данова Все права защищены
