17.04.2024 г., 16:58 ч.

Върви времето, не спира 

  Поезия
442 1 6

В ърви времето, не спира. 
Р аздира простора
Е хото от мойта лира. 
М ълчаливи хора
Е дин след друг вървят, 
П ритиснати от умора, 
Р азделила техния път.
О бичта, вярата, надеждата
С а там някъде, отвъд... 
Т ова е то, времето!
Р едуват се радост и тъга, 
А понякога щастието
Н авестява човешката душа. 
С транно е, дори,
Т о си върви, не спира и
В инаги брои,
О тброява земните ни дни... 

 

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

16 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??