Вървя
1.1K
0
0
Днес вървя напосоки,
нещастен, ранен.
Сам стоя насред път,
тръгвам, спирам, мълча.
Но това е за днес -
а и утре е ден!
Ще те срещна, любов -
в мен камбани ечат.
Срещам присмех и гняв,
животински лица.
Смазан в чужда тълпа,
неразбран и нечут.
Старци бягат от мен,
с пръст ме сочат деца,
и сред хаоса явно
ме мислят за луд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
