Вървя

Днес вървя напосоки,

нещастен, ранен.

Сам стоя насред път,

тръгвам, спирам, мълча.

Но това е за днес -

а и утре е ден!

Ще те срещна, любов -

в мен камбани ечат.

Срещам присмех и гняв,

животински лица.

Смазан в чужда тълпа,

неразбран и нечут.

Старци бягат от мен,

с пръст ме сочат деца,

и сред хаоса явно

ме мислят за луд...