1.03.2013 г., 19:04 ч.

Вървя 

  Поезия » Любовна
605 0 0

 

Днес вървя напосоки,

нещастен, ранен.

Сам стоя насред път,

тръгвам, спирам, мълча.

Но това е за днес -

а и утре е ден!

Ще те срещна, любов -

в мен камбани ечат.

 

Срещам присмех и гняв,

животински лица.

Смазан в чужда тълпа,

неразбран и нечут.

Старци бягат от мен,

с пръст ме сочат деца,

и сред хаоса явно

ме мислят за луд...

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??