Вървя
1K
0
0
Днес вървя напосоки,
нещастен, ранен.
Сам стоя насред път,
тръгвам, спирам, мълча.
Но това е за днес -
а и утре е ден!
Ще те срещна, любов -
в мен камбани ечат.
Срещам присмех и гняв,
животински лица.
Смазан в чужда тълпа,
неразбран и нечут.
Старци бягат от мен,
с пръст ме сочат деца,
и сред хаоса явно
ме мислят за луд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
