Ако поиска някой да ме види във прахта,
не се отчайвам и не спирам да вървя!
Да, силна съм и никога не съм сама,
дори и най-самотна да изглеждам на света!
Посявам малко зрънце топлина
в онази, безнадеждно твърда почва,
смирена и с наведена глава,
макар и бавно, аз напредвам и вървя!
Откривам слънце в непрогледен мрак,
долавям песен в пустошта огромна!
Усмихвам се и на тъгата в този свят
и вярвам – любовта не е бездомна!