29 окт. 2014 г., 07:35  

Вървя

806 3 8

Ако поиска някой да ме види във прахта,

не се отчайвам и не спирам да вървя!

Да, силна съм и никога не съм сама,

дори и най-самотна да изглеждам на света!

 

Посявам малко зрънце топлина 

в онази, безнадеждно твърда почва,

смирена и с наведена глава,

макар и бавно, аз напредвам и вървя!

 

Откривам слънце в непрогледен мрак,

долавям песен в пустошта огромна!

Усмихвам се и на тъгата в този свят

и вярвам – любовта не е бездомна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ее, малко ли е... 😀
  • Метеор! Приятелю мой! 😀 Добре си ми дошъл, за мен е чест! Ех, че хубаво стихче си съчинил..... и да знаеш, всичко разбрах, даже повече!!! 😀 Благодаря ти за гостуването!
  • Кръстина, не знаш колко много ме зарадва с този си коментар!
    Благодаря от сърце, за хубавите думи!
    Разбира се, нямам нищо против да споделиш стихотворението, би било егоистично да имам някакви претенции!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благородно ти завиждам, че не съм аз авторката, на този прекрасен стих, дано нямаш нищо против, че ще си го споделя на моята страница във фейсбук, може би не само аз, а и много други като мен, ще разпознаят себе си в този твой стих, защото съвременната действителност, в която ние всички живеем, е причина много от нас, да виждат себе си в твоята лирическа героиня. Поздрави и за непобедимата лирическа, и за талантливата й авторка!
  • Фери, благодаря!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...