rumbic (Руми)
329 4734
29.10.2014 г., 7:35 ч.  

Вървя 

  Поезия » Друга
604 3 11

Ако поиска някой да ме види във прахта,

не се отчайвам и не спирам да вървя!

Да, силна съм и никога не съм сама,

дори и най-самотна да изглеждам на света!

 

Посявам малко зрънце топлина 

в онази, безнадеждно твърда почва,

смирена и с наведена глава,

макар и бавно, аз напредвам и вървя!

 

Откривам слънце в непрогледен мрак,

долавям песен в пустошта огромна!

Усмихвам се и на тъгата в този свят

и вярвам – любовта не е бездомна!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ее, малко ли е... 😀
  • Метеор! Приятелю мой! 😀 Добре си ми дошъл, за мен е чест! Ех, че хубаво стихче си съчинил..... и да знаеш, всичко разбрах, даже повече!!! 😀 Благодаря ти за гостуването!
  • Кръстина, не знаш колко много ме зарадва с този си коментар!
    Благодаря от сърце, за хубавите думи!
    Разбира се, нямам нищо против да споделиш стихотворението, би било егоистично да имам някакви претенции!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благородно ти завиждам, че не съм аз авторката, на този прекрасен стих, дано нямаш нищо против, че ще си го споделя на моята страница във фейсбук, може би не само аз, а и много други като мен, ще разпознаят себе си в този твой стих, защото съвременната действителност, в която ние всички живеем, е причина много от нас, да виждат себе си в твоята лирическа героиня. Поздрави и за непобедимата лирическа, и за талантливата й авторка!
  • Фери, благодаря!
  • Голяма сила прочетох между редовете...
    Браво!
  • Благодаря от сърце!
  • Продължавай да вървиш и да се усмихваш!
Предложения
: ??:??