29.10.2014 г., 7:35  

Вървя

804 3 8

Ако поиска някой да ме види във прахта,

не се отчайвам и не спирам да вървя!

Да, силна съм и никога не съм сама,

дори и най-самотна да изглеждам на света!

 

Посявам малко зрънце топлина 

в онази, безнадеждно твърда почва,

смирена и с наведена глава,

макар и бавно, аз напредвам и вървя!

 

Откривам слънце в непрогледен мрак,

долавям песен в пустошта огромна!

Усмихвам се и на тъгата в този свят

и вярвам – любовта не е бездомна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ее, малко ли е... 😀
  • Метеор! Приятелю мой! 😀 Добре си ми дошъл, за мен е чест! Ех, че хубаво стихче си съчинил..... и да знаеш, всичко разбрах, даже повече!!! 😀 Благодаря ти за гостуването!
  • Кръстина, не знаш колко много ме зарадва с този си коментар!
    Благодаря от сърце, за хубавите думи!
    Разбира се, нямам нищо против да споделиш стихотворението, би било егоистично да имам някакви претенции!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благородно ти завиждам, че не съм аз авторката, на този прекрасен стих, дано нямаш нищо против, че ще си го споделя на моята страница във фейсбук, може би не само аз, а и много други като мен, ще разпознаят себе си в този твой стих, защото съвременната действителност, в която ние всички живеем, е причина много от нас, да виждат себе си в твоята лирическа героиня. Поздрави и за непобедимата лирическа, и за талантливата й авторка!
  • Фери, благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...