Ако поиска някой да ме види във прахта,
не се отчайвам и не спирам да вървя!
Да, силна съм и никога не съм сама,
дори и най-самотна да изглеждам на света!
Посявам малко зрънце топлина
в онази, безнадеждно твърда почва,
смирена и с наведена глава,
макар и бавно, аз напредвам и вървя!
Откривам слънце в непрогледен мрак,
долавям песен в пустошта огромна!
Усмихвам се и на тъгата в този свят
и вярвам – любовта не е бездомна!
© Руми All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
