Душата ми - безводната пустиня
за тебе тази вечер зажадня!
Целувка дай - за клетник милостиня
и за загубен - пътеводната звезда!
Разрошил вятъра косата ти немирна
щастливо-волен към небето полетя...
Вървя към теб със дар - ливан и смирна,
и с преизпълнена с любов душа.
Дали очите ти заспали ще целувам?
Дали ръцете ни ще се сплетат в една?
Знам само, че без тебе боледувам
а с теб ще ме лекува Любовта!
Към теб вървя
в душата ми - градина
цъфтят омайни пъстрите цветя.
Не се страхувам,
в лютата ми Зима
при Теб намерих нежна топлина.
© Ангел Милев Все права защищены