Вървя по дългия път

Вървя по дългия път и си мисля  къде ли си?

Ела  при мен и аз ще бъда твой.

Ела, ела при мен ти, птицо скитницо!

Ела ,душата ми изгори, капка надежда ми остави и ме унижи,
че любовта си аз разкрих, а ти душата ми уби.

Гледам те и какво да видя -  ти си просто една жена
без душа ,такава аз не ща.

Няма смисъл от това да съм сляп като птица в ноща.

Да гледам аз в празнотата,

когато ти си просто една лъжа, изгубена мечта.

Минават дни, минават часове, минават минути и какво от това!
Нима светът се рухна в твоите крака?

Та дори и така да е, аз пак оставям птица,  рееща се

в безкраиността на твоята лъжа.

Облян в мъка и самота аз ще продължа пътя си сам.

Сърцето ми ще зарасне, но ти ще бъдеш в мрак обляна и в сълзи,
ридаеща и мечтаеща да ти дам надежда пак...

19.01.2005

Васил Пенков.