Вървя сама
Вървя сама
Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири.
Събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спират музика и пеещи лири.
Тук ли си още или те няма,
остави сърцето да тупти спокойно.
Радостта от мъката е по-голяма,
стои ли човешкото или мечтаеш тайно.
Времето спира да отдъхне от тъгата,
нощта раздира се от сънища тревожни.
Забрави годините докоснати с ръка,
брой щастливите минути, защото са възможни.
Букет ще свия от щастливи мигове,
нищо, че душата се сви от жестока болка.
Мъката натрупана ще я отвеят ветрове,
ще бъда щастлива, че ме люлее житейска люлка.
Йонка Янкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
Мило момиче! Дано букетът от щастливи мигове да ти е голям и пъстър!