yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
13 июл. 2018 г., 23:58

Вървя сама 

  Поэзия » Гражданская
355 0 4

Вървя сама

 

Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири.
Събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спират музика и пеещи лири.

Тук ли си още или те няма,
остави сърцето да тупти спокойно.
Радостта от мъката е по-голяма,
стои ли човешкото или мечтаеш тайно.

Времето спира да отдъхне от тъгата,
нощта раздира се от сънища тревожни.
Забрави годините докоснати с ръка,
брой щастливите минути, защото са възможни.

Букет ще свия от щастливи мигове,
нищо, че душата се сви от жестока болка.
Мъката натрупана ще я отвеят ветрове,
ще бъда щастлива, че ме люлее житейска люлка.

 

Йонка Янкова

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??