8 июл. 2017 г., 18:08  

Вътре 

  Поэзия » Другая
5.0 / 8
415 2 8
Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море,
от което се опитах да те взема.
Ръцете ми
са в търсеща окръжност.
Накрая сключват се
единствено около мен.
А хората
са само отражения ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Все права защищены

16.11.2016
•един от студените ми дни. Вътре. 
Колкото и топла да изглеждам. 
Има ги.

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »