nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
8.07.2017 г., 18:08 ч.  

Вътре 

  Поезия » Друга
305 2 8

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море,
от което се опитах да те взема.

 

Ръцете ми
са в търсеща окръжност.
Накрая сключват се
единствено около мен.
А хората
са само отражения
в тъгата на едно небе.

 

И стана хладно.
Близо до студено.
И пусто е.
Безкрайна степ.
Насреща ми единствен вятър.
Леден.
И няма никой.
Никой,
който да го спре.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

16.11.2016
•един от студените ми дни. Вътре. 
Колкото и топла да изглеждам. 
Има ги.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??