Вътре в мен...

Поэзия » Любовная

417 4 7

Вътре в мен…

Една свещица смело ме гори,

частица е от общия ни пламък,

и все за тебе тихичко шепти,

като причастие и клетвен залък.

Намерих те – прибран си вътре в мен,

понякога си стих, а друг път песен,

във утрото на всеки следващ ден,

ти ме сподиряш в пътя ми нелесен.

Спасяваш ме с дъха си отдалеч,

по сънища и сила ми изпращаш,

а моя вихрен вятърен стремеж

подобно скулптор бавно доизграждаш.

Ще се завърне твоята душа,

в душата ми ще бъде приютена –

по старите космични правила,

в една любов от времето спасена.

31.07.2017г.

Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Melanie (Елица Георгиева)

Велине, Албенка, Давид благодаря ви приятели, че споделихте моите мисли и чувства! Благодаря и за насърчението да пиша! Приятелската подкрепа и позитивна енергия са мощно оръжие! Пожелавам ви хубави мигове в средата на седмицата!

2017-08-09T11:19:09+03:00
Papalisimo (Давид Иванов)

И двата стиха са прекрасни, Ели! Продължавай все така вдъхновено да пишеш и да ни радваш! Поздрави!

2017-08-09T07:18:53+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

И двете ми харесват, Ели! Поздравления!

2017-08-09T00:39:26+03:00
rocker (Велин)

И това е хубаво, Ели! Можеш да го пуснеш в някои от следващите дни. Хубава вечер и на теб, Ели!

2017-08-08T21:55:19+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

Благодаря ви, приятели. Велине, цвета на шрифта е като цвета на очите ми. Зеленото придава пастелна мекота на буквите. Много се чудих кое стихо да пусна. Има и друго, което ми харесва от написаните по тия дни. Дали няма да наруша някое правило ако го сложа в коментара?... Ще рискувам...
Много малко...

За любовта е нужно много малко –
две щипки радост, нежност и тъга,
дори раздяла може би за кратко
и много въздесъща синева.

Едно сърце, което все да чака,
една китара с парещи искри
и бялата свещица във сумрака,
която да те пази и гори.

Развръзката накрая край морето,
запазило забравени следи,
и вярата дълбока във сърцето,
която във единство да блести.

06.08.2017г.
Елица
Вдъхновението го нося всеки ден в мен. Космичната безкрайност си ме влече и продължава да е извор на интересни словосъчетания, които чертаят невидима пътека... само напред и нагоре! Хубава вечер, Велине и Славяна!

2017-08-08T21:35:53+03:00