Вътре в мен...
Вътре в мен…
Една свещица смело ме гори,
частица е от общия ни пламък,
и все за тебе тихичко шепти,
като причастие и клетвен залък.
Намерих те – прибран си вътре в мен,
понякога си стих, а друг път песен,
във утрото на всеки следващ ден,
ти ме сподиряш в пътя ми нелесен.
Спасяваш ме с дъха си отдалеч,
по сънища и сила ми изпращаш,
а моя вихрен вятърен стремеж
подобно скулптор бавно доизграждаш.
Ще се завърне твоята душа,
в душата ми ще бъде приютена –
по старите космични правила,
в една любов от времето спасена.
31.07.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
