Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Aug 8, 2017, 8:11 PM

Вътре в мен...

  Poetry » Love
415 4 7

Вътре в мен…

 

Една свещица смело ме гори,

частица е от общия ни пламък,

и все за тебе тихичко шепти,

като причастие и клетвен залък.

 

Намерих те – прибран си вътре в мен,

понякога си стих, а друг път песен,

във утрото на всеки следващ ден,

ти ме сподиряш в пътя ми нелесен.

 

Спасяваш ме с дъха си отдалеч,

по сънища и сила ми изпращаш,

а моя вихрен вятърен стремеж

подобно скулптор бавно доизграждаш.

 

Ще се завърне твоята душа,

в душата ми ще бъде приютена –

по старите космични правила,

в една любов от времето спасена.

 

31.07.2017г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Велине, Албенка, Давид благодаря ви приятели, че споделихте моите мисли и чувства! Благодаря и за насърчението да пиша! Приятелската подкрепа и позитивна енергия са мощно оръжие! Пожелавам ви хубави мигове в средата на седмицата!
  • Papalisimo (Давид Иванов)
    Papalisimo (Давид Иванов)
    И двата стиха са прекрасни, Ели! Продължавай все така вдъхновено да пишеш и да ни радваш! Поздрави!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    И двете ми харесват, Ели! Поздравления!
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    И това е хубаво, Ели! Можеш да го пуснеш в някои от следващите дни. Хубава вечер и на теб, Ели!
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Благодаря ви, приятели. Велине, цвета на шрифта е като цвета на очите ми. Зеленото придава пастелна мекота на буквите. Много се чудих кое стихо да пусна. Има и друго, което ми харесва от написаните по тия дни. Дали няма да наруша някое правило ако го сложа в коментара?... Ще рискувам...
    Много малко...

    За любовта е нужно много малко –
    две щипки радост, нежност и тъга,
    дори раздяла може би за кратко
    и много въздесъща синева.

    Едно сърце, което все да чака,
    една китара с парещи искри
    и бялата свещица във сумрака,
    която да те пази и гори.

    Развръзката накрая край морето,
    запазило забравени следи,
    и вярата дълбока във сърцето,
    която във единство да блести.

    06.08.2017г.
    Елица
    Вдъхновението го нося всеки ден в мен. Космичната безкрайност си ме влече и продължава да е извор на интересни словосъчетания, които чертаят невидима пътека... само напред и нагоре! Хубава вечер, Велине и Славяна!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0