30 мар. 2007 г., 09:14

Във Андалу-сия 

  Поэзия
852 0 8

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река
скитник един
разказва Фламенко
Безгрижно
Безбожно
Безмисъл
за утрешен ден

Викът му е вик –
крясък на морски
орел
Ударът с крак –
удар на черен
жребец
във кремъчен
зид

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
не вино а кръв
от мъжете тече
в искри
когато
погледнат
твойте зелени
очи

Но скитникът
Не
Той земята тъче

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Flo (Цветелина Цанева) Ах, Андалусия! И ти, прекасна Лусия!
  • Ето един от парадоксите. Към момента на написването бях забравил за неговото съществуване. И как така се случва, че мъртвите отново оживяват? И пак не е същото ( то е и невъзможно) и ако силата е съчувствие или е онази сила без име съм съгласен.Но само в страстта се случва..само. Благодаря ти, Георги!
  • Силно Лоркианско стихотворение, със страст, от която капе кръв... и сила... и съчувствие!
    Поздрави, Божидаре!
  • Tenderheart78 (Мария Илиева) Огнено от знака. Поздрав.
  • liviq (Здравка ) Поздрав.
  • дакота (Дакота ) Ех, Силвия......
  • писателче (Светослав Иванов) Бъди здрав!
  • изключително!
Предложения
: ??:??