Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река
скитник един
разказва Фламенко
Безгрижно
Безбожно
Безмисъл
за утрешен ден
Викът му е вик –
крясък на морски
орел
Ударът с крак –
удар на черен
жребец
във кремъчен
зид
Във Андалу-сия
О, мила Лусия
не вино а кръв
от мъжете тече
в искри
когато
погледнат
твойте зелени
очи
Но скитникът
Не
Той земята тъче
© Божидар Пангелов Все права защищены