Mar 30, 2007, 9:14 AM

Във Андалу-сия

  Poetry
1.2K 0 8

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река
скитник един
разказва Фламенко
Безгрижно
Безбожно
Безмисъл
за утрешен ден

Викът му е вик –
крясък на морски
орел
Ударът с крак –
удар на черен
жребец
във кремъчен
зид

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
не вино а кръв
от мъжете тече
в искри
когато
погледнат
твойте зелени
очи

Но скитникът
Не
Той земята тъче

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Flo (Цветелина Цанева) Ах, Андалусия! И ти, прекасна Лусия!
  • Ето един от парадоксите. Към момента на написването бях забравил за неговото съществуване. И как така се случва, че мъртвите отново оживяват? И пак не е същото ( то е и невъзможно) и ако силата е съчувствие или е онази сила без име съм съгласен.Но само в страстта се случва..само. Благодаря ти, Георги!
  • Силно Лоркианско стихотворение, със страст, от която капе кръв... и сила... и съчувствие!
    Поздрави, Божидаре!
  • Tenderheart78 (Мария Илиева) Огнено от знака. Поздрав.
  • liviq (Здравка ) Поздрав.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...