30.03.2007 г., 9:14

Във Андалу-сия

1.2K 0 8

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река
скитник един
разказва Фламенко
Безгрижно
Безбожно
Безмисъл
за утрешен ден

Викът му е вик –
крясък на морски
орел
Ударът с крак –
удар на черен
жребец
във кремъчен
зид

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
не вино а кръв
от мъжете тече
в искри
когато
погледнат
твойте зелени
очи

Но скитникът
Не
Той земята тъче

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Flo (Цветелина Цанева) Ах, Андалусия! И ти, прекасна Лусия!
  • Ето един от парадоксите. Към момента на написването бях забравил за неговото съществуване. И как така се случва, че мъртвите отново оживяват? И пак не е същото ( то е и невъзможно) и ако силата е съчувствие или е онази сила без име съм съгласен.Но само в страстта се случва..само. Благодаря ти, Георги!
  • Силно Лоркианско стихотворение, със страст, от която капе кръв... и сила... и съчувствие!
    Поздрави, Божидаре!
  • Tenderheart78 (Мария Илиева) Огнено от знака. Поздрав.
  • liviq (Здравка ) Поздрав.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...