28 февр. 2008 г., 18:03

Във дъжда 

  Поэзия » Философская
662 0 7
 

ВЪВ ДЪЖДА

 

Безпомощна съм,

но не моля за защита -

щом трябва да съм немощна -

добре!

Не се нуждая ни от милост,

нито от възхита,

все пак жена съм, не дете.

Но моля ви,

недейте ме съдете

със строги мерки

не съсипвайте човек,

потънал в греховете -

плевелни на битието,

присъщи именно

на 21-ви век.

Та аз самата

вече се осъдих

да бъда ничия -

до болка, във дъжда,

потънала в спомените

съкровени.

Дори да плача -

няма за кога...

28.02.2008

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??