Аската (Ая Цонева) Аската (Ая Цонева)
75
28 февр. 2008 г., 18:03

Във дъжда

955 0 7
 

ВЪВ ДЪЖДА

 

Безпомощна съм,

но не моля за защита -

щом трябва да съм немощна -

добре!

Не се нуждая ни от милост,

нито от възхита,

все пак жена съм, не дете.

Но моля ви,

недейте ме съдете

със строги мерки

не съсипвайте човек,

потънал в греховете -

плевелни на битието,

присъщи именно

на 21-ви век.

Та аз самата

вече се осъдих

да бъда ничия -

до болка, във дъжда,

потънала в спомените

съкровени.

Дори да плача -

няма за кога...

28.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0