28.02.2008 г., 18:03 ч.

Във дъжда 

  Поезия » Философска
680 0 7
 

ВЪВ ДЪЖДА

 

Безпомощна съм,

но не моля за защита -

щом трябва да съм немощна -

добре!

Не се нуждая ни от милост,

нито от възхита,

все пак жена съм, не дете.

Но моля ви,

недейте ме съдете

със строги мерки

не съсипвайте човек,

потънал в греховете -

плевелни на битието,

присъщи именно

на 21-ви век.

Та аз самата

вече се осъдих

да бъда ничия -

до болка, във дъжда,

потънала в спомените

съкровени.

Дори да плача -

няма за кога...

28.02.2008

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??