Във дъжда
ВЪВ ДЪЖДА
Безпомощна съм,
но не моля за защита -
щом трябва да съм немощна -
добре!
Не се нуждая ни от милост,
нито от възхита,
все пак жена съм, не дете.
Но моля ви,
недейте ме съдете
със строги мерки
не съсипвайте човек,
потънал в греховете -
плевелни на битието,
присъщи именно
на 21-ви век.
Та аз самата
вече се осъдих
да бъда ничия -
до болка, във дъжда,
потънала в спомените
съкровени.
Дори да плача -
няма за кога...
28.02.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
