Във дъжда

Poetry » Philosophical

951 0 7

ВЪВ ДЪЖДА

Безпомощна съм,

но не моля за защита -

щом трябва да съм немощна -

добре!

Не се нуждая ни от милост,

нито от възхита,

все пак жена съм, не дете.

Но моля ви,

недейте ме съдете

със строги мерки

не съсипвайте човек,

потънал в греховете -

плевелни на битието,

присъщи именно

на 21-ви век.

Та аз самата

вече се осъдих

да бъда ничия -

до болка, във дъжда,

потънала в спомените

съкровени.

Дори да плача -

няма за кога...

28.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Хубав стих!

2008-02-29T13:50:15+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Хубав стих!

2008-02-29T11:47:03+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

аДска сииииии:>>>>>>>>

2008-02-28T22:34:14+02:00
Люска (Люска Петрова)

Винаги е добре да си поплаче човек.Всички хора са грешни. За това са хора, а не светци. Чудесно е стихчето и много тъжно.Гушвам те ,Дудинка.

2008-02-28T22:32:08+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много силен стих!прекрасен е!поздрав!

2008-02-28T21:31:02+02:00