22 авг. 2023 г., 18:23

Във гората - II

937 0 0

           В памет на човека А. Петров

 

Вървях и все вървях нагоре,

а боровете правеха ми път.

Годините на трудности преборил,

изкачвах се по гърбавия рът.

 

Потокът вдясно казваше ми нещо,

недоизказаните птичи гласове

ме правеха щастлив и вечен

животът бе из тези лесове.

 

Една жена и планина --

това е истинската ми мечта!

Забравям всички преждни рани,

избягал надалеко от света.

 

Но в миг ме парна нещо леко,

полегнах сам на склона каменен --

небето беше тъй далеко...

"Не ще те видя, мамо, вдругиден.."

 

                          22. август 2023 г.

                          гр. Сливен

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...