Във гората - II
В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът.
Потокът вдясно казваше ми нещо,
недоизказаните птичи гласове
ме правеха щастлив и вечен
животът бе из тези лесове.
Една жена и планина --
това е истинската ми мечта!
Забравям всички преждни рани,
избягал надалеко от света.
Но в миг ме парна нещо леко,
полегнах сам на склона каменен --
небето беше тъй далеко...
"Не ще те видя, мамо, вдругиден.."
22. август 2023 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
