В памет на човека А. Петров

Вървях и все вървях нагоре,

а боровете правеха ми път.

Годините на трудности преборил,

изкачвах се по гърбавия рът.

Потокът вдясно казваше ми нещо,

недоизказаните птичи гласове

ме правеха щастлив и вечен

животът бе из тези лесове.

Една жена и планина --

това е истинската ми мечта!

Забравям всички преждни рани,

избягал надалеко от света.

Но в миг ме парна нещо леко,

полегнах сам на склона каменен --

небето беше тъй далеко...

"Не ще те видя, мамо, вдругиден.."

                          22. август 2023 г.

                          гр. Сливен