Matussael (Димитър Дянков)
29 179
22 мая 2005 г., 01:50

Във и от 

  Поэзия
2433 0 9
Лъжа. И във лъжата - смърт.
Във тъмното се лутаме. Изгубихме началото.
Животът ни е вече живот на кръстопът
и всичките ни приказки са приказки нахалос.

Душа. И във душата - враг.
Предателството дебне изпървом най-любимите.
И вместо ключ познат под къщния ни праг -
цял наръч шперцове и то от суперновите.

Сърце. И във сърцето - камък.
Мълчанието лек ли е или е сетен зов?
Кажи, къде изчезна онзи пламък,
от който се събуждахме готови за любов?

© Димитър Дянков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарен съм за топлите ви думи!
  • Благодаря ви, скъпи мои. Трогнат съм.
  • безупречно написано. но това е най-малкото, което може да се каже. Наистина много впечатляващо.
  • И на мен много ми хареса! От мен 6!
  • Много яко според мен, пък и не е задължително всички стихове да са весели)))
  • Благодаря ви! Ще се опитам следващото да е малко по-весело...
  • Аз вече не се питам, просто се опитвам да го разпалвам, отново и отново... Поздрав, хареса ми, особено последния куплет!
  • И аз често се питам за същото...само времето ще ни даде отговор защо и къде изчева пламъка.Хареса ми,Митко!
  • Тежки са думите ти, от опит, горчив като въглен без пламък. Но сигурна съм, че ще намериш отговор на въпросите си.
Предложения
: ??:??