22.05.2005 г., 1:50

Във и от

2.9K 0 9
Лъжа. И във лъжата - смърт.
Във тъмното се лутаме. Изгубихме началото.
Животът ни е вече живот на кръстопът
и всичките ни приказки са приказки нахалос.

Душа. И във душата - враг.
Предателството дебне изпървом най-любимите.
И вместо ключ познат под къщния ни праг -
цял наръч шперцове и то от суперновите.

Сърце. И във сърцето - камък.
Мълчанието лек ли е или е сетен зов?
Кажи, къде изчезна онзи пламък,
от който се събуждахме готови за любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...