21 апр. 2008 г., 23:19

Във нощен блян 

  Поэзия
746 0 5
Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.

В следлунен плясък от поройни
капки, лутащи се в океан,
звездите сякаш многобройни,
потапяха се в своя блян.

Полувечерен писък се изтръгна.
Притихна лудият творец.
Стихът безкраен се превърна
във кратък послеслов. Молец

тъй жалостно писука
във мозъчната тиха шир
и своето присъствие от тука
не бе красиво известил.

Разклонени вериги страшни
порязаха от нечий ум,
крещящите им водорасли,
пораснали от вечен шум.

Полумракът нощен се сгъстява.
Пеперудите кръжат в лъчи.
Тъмно-светлото на щрихи става.
Мигат малките звезди.

                                       17.04.2008 г.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??