Във нощен блян
Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни
капки, лутащи се в океан,
звездите сякаш многобройни,
потапяха се в своя блян.
Полувечерен писък се изтръгна.
Притихна лудият творец.
Стихът безкраен се превърна
във кратък послеслов. Молец
тъй жалостно писука
във мозъчната тиха шир
и своето присъствие от тука
не бе красиво известил.
Разклонени вериги страшни
порязаха от нечий ум,
крещящите им водорасли,
пораснали от вечен шум.
Полумракът нощен се сгъстява.
Пеперудите кръжат в лъчи.
Тъмно-светлото на щрихи става.
Мигат малките звезди.
17.04.2008 г.
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни
капки, лутащи се в океан,
звездите сякаш многобройни,
потапяха се в своя блян.
Полувечерен писък се изтръгна.
Притихна лудият творец.
Стихът безкраен се превърна
във кратък послеслов. Молец
тъй жалостно писука
във мозъчната тиха шир
и своето присъствие от тука
не бе красиво известил.
Разклонени вериги страшни
порязаха от нечий ум,
крещящите им водорасли,
пораснали от вечен шум.
Полумракът нощен се сгъстява.
Пеперудите кръжат в лъчи.
Тъмно-светлото на щрихи става.
Мигат малките звезди.
17.04.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Асенова Всички права запазени
