Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни
капки, лутащи се в океан,
звездите сякаш многобройни,
потапяха се в своя блян.
Полувечерен писък се изтръгна.
Притихна лудият творец.
Стихът безкраен се превърна
във кратък послеслов. Молец ...