11 дек. 2007 г., 08:33

Във всяка радост има мъка

858 0 5
"Не може само за тъга да пишеш,
в живота не е само туй!"
Хайде, стига си въздишал,
имам си и радост, чуй!
Просто ми е хубаво понякога,
да пиша с часове аз стихове...
и да си представям, че ме духа вятъра...
и че не ще спра аз никога...
Че до мене има някоя,
която просто ме разбира
и облегнати на здрава статуя,
за произхода й да препираме.
И това е, просто да я гледам,
а тя ехидно да се смее,
из горите да я следвам,
додето слънцето изгрее.
E, oт туй, приятелю, едва ли има,
радост-мъка по-голяма -
да знаеш ти какво желаеш,
а желаното от тебе да го няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...