4 февр. 2014 г., 23:40  

Във вятъра Пътя вградила...

1K 0 13

Във вятъра Пътя вградила…

 

Вирея така, нависоко,

по труднодостъпни места,

опасни скали в безпосочност,

надвиснала в бездна врата.

 

Надмогваш умората в тялото,

и вдишваш наново вистта,

не гледай назад – там е бяло,

потънала в прах е вестта.

 

Без дъх върховете катериш,

душат те неспирни мъгли,

Духът ти витае безмерно,

не можеш да спреш, а вали…

 

По тези небесни градини

понася се Вечност… цъфтя,

във вятъра Пътя вградила,

бездумно шептя утринта…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Санвали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...