4 февр. 2014 г., 23:40  

Във вятъра Пътя вградила... 

  Поэзия » Философская
788 0 13

Във вятъра Пътя вградила…

 

Вирея така, нависоко,

по труднодостъпни места,

опасни скали в безпосочност,

надвиснала в бездна врата.

 

Надмогваш умората в тялото,

и вдишваш наново вистта,

не гледай назад – там е бяло,

потънала в прах е вестта.

 

Без дъх върховете катериш,

душат те неспирни мъгли,

Духът ти витае безмерно,

не можеш да спреш, а вали…

 

По тези небесни градини

понася се Вечност… цъфтя,

във вятъра Пътя вградила,

бездумно шептя утринта…

 

 

© Санвали Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Светла!
  • Хареса ми ...
  • Благодаря ти, Елена за споделянето!
  • Развълнува ме,Сан! Прекрасно е !
    Поздрав!
  • Сърдечно ви благодаря М - за доверието, Доника - тези места са за "специални" и на оценилите!

    Желая ви Нощ изпълнена с "небесни градини"!
  • Искам там нависоко в небесните градини на вистта! Всяка твоя дума е дълбоко послание! Почитания, Сън вали
  • Вирея сама, нависоко,
    по труднодостъпни места... Познато...Поздрави, Санвали!
  • Благодаря ви, Септ, Васил, Никола, Силве, Вили!

    Хубава вечер!
  • Попътен Вятър към висините на природата и изкуството наречено Живот!
  • Много ми хареса!Аплодисменти!
  • Бездумно! Правилно - да не нарушаваме покоя на Вечността, нали, Сан! Много ми хареса!
  • Завладяващо и с чиста образност, Санвали!
    Хубаво е и харесах!!!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Богата образност! Хубав стих! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??