Във вятъра Пътя вградила...
Във вятъра Пътя вградила…
Вирея така, нависоко,
по труднодостъпни места,
опасни скали в безпосочност,
надвиснала в бездна врата.
Надмогваш умората в тялото,
и вдишваш наново вистта,
не гледай назад – там е бяло,
потънала в прах е вестта.
Без дъх върховете катериш,
душат те неспирни мъгли,
Духът ти витае безмерно,
не можеш да спреш, а вали…
По тези небесни градини
понася се Вечност… цъфтя,
във вятъра Пътя вградила,
бездумно шептя утринта…
© Санвали All rights reserved.
