Във вятъра Пътя вградила...
Във вятъра Пътя вградила…
Вирея така, нависоко,
по труднодостъпни места,
опасни скали в безпосочност,
надвиснала в бездна врата.
Надмогваш умората в тялото,
и вдишваш наново вистта,
не гледай назад – там е бяло,
потънала в прах е вестта.
Без дъх върховете катериш,
душат те неспирни мъгли,
Духът ти витае безмерно,
не можеш да спреш, а вали…
По тези небесни градини
понася се Вечност… цъфтя,
във вятъра Пътя вградила,
бездумно шептя утринта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Санвали Всички права запазени
