ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
12 мар. 2012 г., 10:09

Във въздишката на слънцето 

  Поэзия » Любовная
753 0 4

Във въздишката

на слънцето

нагласи се,

важно,

оркестърът

и засвири

любовно,

да приветства

 

нощта...

 

Изплува

танцувално

луната

зад розите,

разпусна

косите си

и приласка,

триумфално

земята

с лъчи...

Там, под

смокините,

бяхме

аз и ти...

И погали ме,

помниш ли,

плахо,

само

с очи,

и докосна ме

нежно

със устни

и от сълзите ми

жадно

отпи,

и сгуших се

тихо,

птиче,

в топли

любящи

гърди..

Бяхме,

любими,

само

аз и ти...

Танцуваха

над нас

валс

звезди...

И трепна

нощта,

и сякаш

времето,

онемяло,

замря...

Само

оркестърът

свиреше,

любими,

неспирно,

своята

музика

любовна

 

във лятната

тишина...

Въздишка

отронена

на крехки

криле

пеперуда,

сватовница,

кротко

пое

и понесе я,

влюбена,

до своето

сърце,

на

най-красивото

цвете

в зори

да я

поднесе...

Пак сме

там

аз и ти,

както

тогава,

помниш ли?

И пак

свирят,

нежно,

песни

любовни,

щурци

под въздишката

на слънцето

свили

своите

трепети...

 

Свирят те,

           чуваш ли,

    за най-красивите

     посивели

коси...

                     на С.

 

 

 

© Диа-непокорна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??