Въздишка

Ех приятелю, няма забрава,

до гроб ще живея за тази любов.

Тлеещ въглен в горяща жарава

пронизва сърцето, сякаш със нож.

Пр. С всяка въздишка боли,

хиляди спомени режат плътта.

В зори, когато отворя очи,

отново се моля да дойде смъртта.

В ноща свидетел са ми звездите

на бавната и тягостна смърт.

Останах с мечти, на парчета разбити

отдадена всячески на гневът.

Ех приятелю, всяка въздишка,

ден след ден ми носи провал.

А в нощите обсебени, нямам почивка

да беше Адът за мене избрал.

Пр. С всяка нова въздишка боли,

хиляди спомени режат плътта.

В зори, когато отварям очи

отново се моля да дойде смъртта.