7 июн. 2022 г., 19:48

Въздишка 

  Поэзия » Другая
631 0 0
Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли,
хиляди спомени режат плътта.
В зори, когато отворя очи,
отново се моля да дойде смъртта.
В ноща свидетел са ми звездите
на бавната и тягостна смърт.
Останах с мечти, на парчета разбити
отдадена всячески на гневът. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ноти за лятна песен »

25 место

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »