7.06.2022 г., 19:48 ч.

Въздишка 

  Поезия » Друга
445 0 0

Ех приятелю, няма забрава,

до гроб ще живея за тази любов.

Тлеещ въглен в горяща жарава

пронизва сърцето, сякаш със нож.

 

Пр. С всяка въздишка боли,

хиляди спомени режат плътта.

В зори, когато отворя очи,

отново се моля да дойде смъртта.

 

В ноща свидетел са ми звездите

на бавната и тягостна смърт.

Останах с мечти, на парчета разбити

отдадена всячески на гневът.

 

Ех приятелю, всяка въздишка,

ден след ден ми носи провал.

А в нощите обсебени, нямам почивка

да беше Адът за мене избрал.

 

Пр. С всяка нова въздишка боли,

хиляди спомени режат плътта.

В зори, когато отварям очи

отново се моля да дойде смъртта.

 

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ноти за лятна песен »

25 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??