Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли,
хиляди спомени режат плътта.
В зори, когато отворя очи,
отново се моля да дойде смъртта.
В ноща свидетел са ми звездите
на бавната и тягостна смърт.
Останах с мечти, на парчета разбити
отдадена всячески на гневът.
Ех приятелю, всяка въздишка,
ден след ден ми носи провал.
А в нощите обсебени, нямам почивка
да беше Адът за мене избрал.
Пр. С всяка нова въздишка боли,
хиляди спомени режат плътта.
В зори, когато отварям очи
отново се моля да дойде смъртта.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени