Айра (Анелия Тушкова)
50 3
11 дек. 2022 г., 10:27

Въздишка 

  Поэзия » Другая
679 1 0

При залез погледна полето. 

Отдавна не бе идвал насам. 

Приседна до дървото, което

слънцето обхвана във плам.

 

Запламтяха морните клони. 

Позлатиха се летни листа. 

Само веднъж се отрони въздишка

от човека седнал в пръстта.

 

Но остана сухо лицето. 

В очите стопи се сълза. 

Горе гори, изпепели се небето. 

А полето покри се с тъма.

© Анелия Тушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??