Въздишка
1.3K
1
0
При залез погледна полето.
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони.
Позлатиха се летни листа.
Само веднъж се отрони въздишка
от човека седнал в пръстта.
Но остана сухо лицето.
В очите стопи се сълза.
Горе гори, изпепели се небето.
А полето покри се с тъма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
