Въздишка

Poetry » Other

1.3K 1 0

При залез погледна полето.

Отдавна не бе идвал насам.

Приседна до дървото, което

слънцето обхвана във плам.

Запламтяха морните клони.

Позлатиха се летни листа.

Само веднъж се отрони въздишка

от човека седнал в пръстта.

Но остана сухо лицето.

В очите стопи се сълза.

Горе гори, изпепели се небето.

А полето покри се с тъма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0