Айра (Анелия Тушкова)
51 3
Dec 11, 2022, 10:27 AM

Въздишка 

  Poetry » Other
879 1 0

При залез погледна полето. 

Отдавна не бе идвал насам. 

Приседна до дървото, което

слънцето обхвана във плам.

 

Запламтяха морните клони. 

Позлатиха се летни листа. 

Само веднъж се отрони въздишка

от човека седнал в пръстта.

 

Но остана сухо лицето. 

В очите стопи се сълза. 

Горе гори, изпепели се небето. 

А полето покри се с тъма.

© Анелия Тушкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??