Въздишки

15 авг. 2016 г., 17:31

Поэзия

331 0 2

Въздишки

От толкова мъгла е тясно.

И само в тъмното проблясва,

една повикана надежда-

да почне да се поразрежда.

Тежи от много разстояние

недоизказаното във мълчание.

Еднакви, думите прелитат

и във една, мечтите сплитат.

Трепти дъхът ни в тъмнината.

И се прокрадват в тишината

две тънки- паяжини нишки-

от нас, отронени въздишки.

stoyna (Стойна Димова)

2016-08-16T15:23:55+03:00

Много ми хареса сравнението на въздишките с паяжини нишки.Стихът ти също е чуден! Поздравление!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-08-16T08:00:49+03:00

Хубав стих!