Въздишки
От толкова мъгла е тясно.
И само в тъмното проблясва,
една повикана надежда-
да почне да се поразрежда.
Тежи от много разстояние
недоизказаното във мълчание.
Еднакви, думите прелитат
и във една, мечтите сплитат.
Трепти дъхът ни в тъмнината.
И се прокрадват в тишината
две тънки- паяжини нишки-
от нас, отронени въздишки.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
