Aug 15, 2016, 5:31 PM

Въздишки 

  Poetry
383 0 2
Въздишки
От толкова мъгла е тясно.
И само в тъмното проблясва,
една повикана надежда-
да почне да се поразрежда.
Тежи от много разстояние
недоизказаното във мълчание.
Еднакви, думите прелитат
и във една, мечтите сплитат.
Трепти дъхът ни в тъмнината.
И се прокрадват в тишината
две тънки- паяжини нишки- ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Random works
: ??:??