marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
15.08.2016 г., 17:31 ч.

Въздишки 

  Поезия
362 0 2

Въздишки

 

От толкова мъгла е тясно.

И само в тъмното проблясва,

една повикана надежда-

да почне да се поразрежда.

 

Тежи от много разстояние

недоизказаното във мълчание.

Еднакви, думите прелитат

и във една, мечтите сплитат.

 

Трепти дъхът ни в тъмнината.

И се прокрадват в тишината

две тънки- паяжини нишки-

от нас, отронени въздишки.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??