15.08.2016 г., 17:31 ч.

Въздишки 

  Поезия
371 0 2
Въздишки
От толкова мъгла е тясно.
И само в тъмното проблясва,
една повикана надежда-
да почне да се поразрежда.
Тежи от много разстояние
недоизказаното във мълчание.
Еднакви, думите прелитат
и във една, мечтите сплитат.
Трепти дъхът ни в тъмнината.
И се прокрадват в тишината
две тънки- паяжини нишки- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Предложения
: ??:??