Въздишки
Въздишки
От толкова мъгла е тясно.
И само в тъмното проблясва,
една повикана надежда-
да почне да се поразрежда.
Тежи от много разстояние
недоизказаното във мълчание.
Еднакви, думите прелитат
и във една, мечтите сплитат.
Трепти дъхът ни в тъмнината.
И се прокрадват в тишината
две тънки- паяжини нишки-
от нас, отронени въздишки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
