Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода –
затуй копнеят тихо в нас сърцата –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
блестяща като ангел в небесата.
Вода и въздух, въздух и вода –
затуй жадуват истински душите –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
посочваща ни пътя през мъглите.
Вода и въздух, въздух и вода,
и малко хляб и сол, и светлина,
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
и тъжна, жадно грейнала луна…
© Раммадан Л.К. Все права защищены