1.09.2018 г., 16:18  

Аскетика

505 0 6

АСКЕТИКА

 

Вода и въздух, въздух и вода –

това му само трябва на човека –

и в мрака ярко-гаснеща звезда,

сияеща над прашната пътека.

 

Вода и въздух, въздух и вода –

затуй копнеят тихо в нас сърцата –

и в мрака ярко-гаснеща звезда,

блестяща като ангел в небесата.

 

Вода и въздух, въздух и вода –

затуй жадуват истински душите –

и в мрака ярко-гаснеща звезда,

посочваща ни пътя през мъглите.

 

Вода и въздух, въздух и вода,

и малко хляб и сол, и светлина,

и в мрака ярко-гаснеща звезда,

и тъжна, жадно грейнала луна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...