22 янв. 2015 г., 00:54  

Възход и падение

1K 1 2

Възход и падение и пак отначало.

Дали е прозрачно това огледало?

Гледам се в него – там съм,

но дали аз съм….

Крещя, смея се, плача,

в гърдите нещо подскача.

Ала чувства не са…

Ни щастие, ни болка, ни страх.

Това ли съм, или това бях?

Падах и ставах и пак се повтаря.

Една врата се отваря, друга затваря.

И все зад тези врати аз съм..

Образ безизразен в онова огледало.

Възход и падение и пак отначало…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Житейска истина - това е пътят на живота. Много добре си го предала, но огледалото може малко да те обърка.Много ми допадна! Браво!
    Желая още много такива творби и ведър ден!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...