Възход и падение и пак отначало.
Дали е прозрачно това огледало?
Гледам се в него – там съм,
но дали аз съм….
Крещя, смея се, плача,
в гърдите нещо подскача.
Ала чувства не са…
Ни щастие, ни болка, ни страх.
Това ли съм, или това бях?
Падах и ставах и пак се повтаря.
Една врата се отваря, друга затваря.
И все зад тези врати аз съм..
Образ безизразен в онова огледало.
Възход и падение и пак отначало…
© Ева Всички права запазени