Възхвала на Думите
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога.
И знам добре, че както си върви,
и аз ще свърша с лудите в приюта –
и там – в непостижими синеви
душата ми епохи ще се лута.
Те – думите, са шепа звезден прах.
И кой ли с тях веднъж не се опари?
До днес така не се и наиграх! –
едно дете, танцуващо с пожари.
С тях не спечелих ни една война.
Не се окичих с вейка от маслина.
До истинската тяхна същина
през вековете стигнаха малцина.
Седя си върху празния бял лист,
почернил дните ми на безполезник –
един красив, обречен алпинист,
спестил ви безсловесните си бездни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
