Възхвала на Думите

Aug 13, 2023, 10:39 PM

Poetry

206 3 3

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ

Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога.

И знам добре, че както си върви,
и аз ще свърша с лудите в приюта –
и там – в непостижими синеви
душата ми епохи ще се лута.

Те – думите, са шепа звезден прах.
И кой ли с тях веднъж не се опари?
До днес така не се и наиграх! –
едно дете, танцуващо с пожари.

С тях не спечелих ни една война.
Не се окичих с вейка от маслина.
До истинската тяхна същина
през вековете стигнаха малцина.

Седя си върху празния бял лист,
почернил дните ми на безполезник –
един красив, обречен алпинист,
спестил ви безсловесните си бездни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-08-14T08:31:02+03:00

Красива, разтърсваща поезия, която тихо кънти с ударите на сърцето!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-08-14T00:30:27+03:00

Те – думите, са шепа звезден прах.
И кой ли с тях веднъж не се опари?
До днес така не се и наиграх! –
едно дете, танцуващо с пожари.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2023-08-13T22:41:41+03:00

Много харесах!